Пролог: Ключът към Вълшебството
В сърцето на една обикновена градина, там, където слънцето се усмихва на цъфтящите рози и жуженето на пчелите е музика за ушите, се криеше тайна. Тайна, заключена в корена на една стара ябълка, чакаща да бъде открита от сърце, изпълнено с доброта и въображение.
Дълго време тази тайна беше известна само на шептящите цветя и на малките същества, които населяваха тази зелена обител. Джуджета, пазители на градината, със своите дълги бради и заострени шапки, работеха неуморно, поддържайки хармонията и красотата на това място. Те знаеха, че един ден ще се появи някой, който ще открие ключа към техния свят – малък, сребърен пръстен с камък, син като лятно небе.
Този пръстен не беше просто украшение. Той беше мост между два свята, портал към едно царство, изпълнено с магия и приключения. Той беше символ на приятелство, смелост и вяра в доброто.
И тогава, един слънчев ден, се появи тя – Алисия. Малко момиче с коса, рошава като птиче гнездо, и очи, искрящи като звезди. Тя обичаше да играе в градината на баба си, да се катери по дърветата и да си представя, че е принцеса или смела изследователка.
Алисия нямаше представа за магията, която я очакваше. Тя просто обичаше градината и се наслаждаваше на всеки миг, прекаран в тази зелена оаза. Докато, копаейки под корена на старата ябълка, тя не откри малкия, сребърен пръстен.
В момента, в който го сложи на пръста си, животът ѝ се промени завинаги. Тя стана част от една древна приказка, готова да се изправи пред предизвикателства, да намери нови приятели и да разбере, че истинската магия се крие в сърцето ѝ. Това беше началото на нейното невероятно пътешествие в царството на джуджетата, пътешествие, което щеше да я научи на много важни уроци за приятелството, отговорността и силата на доброто. История, която щеше да докаже, че дори най-малките същества могат да направят голяма разлика в света, стига да имат сърце, пълно с любов и смелост.
Глава 1: Тайната под ябълката
Алисия обичаше да посещава градината на баба си. Това беше най-магичното място на света! Имаше розови храсти, които ухаеха на сладко, високи слънчогледи, които се усмихваха на слънцето, и пъстра леха с маргарити, които сякаш шепнеха тайни една на друга. Но най-любимото място на Алисия беше старата ябълка. Тя не даваше много ябълки, но клоните ѝ бяха дебели и криви, идеални за катерене.
Един слънчев следобед, Алисия се беше покатерила на любимия си клон и си представяше, че е кралица на гората. Вятърът леко поклащаше листата, сякаш ѝ аплодираше. Слязла долу, Алисия забеляза нещо странно в пръстта под дървото. Беше малка дупка, покрита с полуизгнили листа.
"Какво ли има там?" – промърмори си тя и започна да разравя пръстта с малка лопатка, която си беше донесла.
Копаеше внимателно, когато лопатката ѝ удари нещо твърдо. Алисия се развълнува. Може би беше съкровище! Тя внимателно извади предмета от пръстта. Беше пръстен!
Не беше обикновен пръстен. Беше направен от блестящо сребро и имаше малък, син камък, който блестеше на слънцето като късче от небето. Алисия го избърса с ръкава на роклята си и го огледа.
"Толкова е красив!" – възкликна тя.
Без да се замисли, Алисия го сложи на пръста си. В момента, в който пръстенът се докосна до кожата ѝ, нещо странно се случи. Пръстенът заблестя с ярка, синя светлина и Алисия почувства леко замайване. Всичко наоколо ѝ се стори…по-голямо. Тревата изглеждаше като високи джунгли, цветята бяха като огромни дървета, а камъчетата бяха големи колкото главите ѝ.
Алисия се огледа с изумление. Какво ставаше? Тя погледна ръката си и ахна. Ръката ѝ беше мъничка! И цялото ѝ тяло! Тя беше висока не повече от маргаритка!
"О, не!" – прошепна тя. "Какво направих?"
Точно в този момент, тя забеляза нещо още по-странно. В корена на старата ябълка, там, където досега имаше само пръст и мъх, сега се появи малка, дървена вратичка. Тя беше толкова малка, че Алисия никога не я беше виждала преди. И отвътре…идваше светлина.
Глава 2: Срещата с Гъмбъл
Алисия стоеше неподвижно, твърде изненадана, за да помръдне. Малката вратичка в корена на ябълката беше отворена и отвътре се процеждаше топла, жълтеникава светлина. Тя можеше да чуе приглушени гласове и нещо, което звучеше като тиха музика. Сърцето ѝ биеше бързо. Какво ли я чакаше там?
Събра смелост и се приближи към вратата. Беше толкова ниска, че трябваше да се наведе, за да надникне вътре. Това, което видя, беше наистина необичайно.
Вратата водеше към малка, кръгла стая, осветена от мъждукащи фенери. Стените бяха покрити с мъх и корени, а на пода имаше пътека, покрита с меки листа. В стаята имаше малки столчета и маса, върху която бяха наредени мънички чаши и чинии. Имаше и нещо, което приличаше на малка печка, на която се готвеше нещо, което ухаеше на мед и подправки.
Но най-удивителното бяха обитателите на стаята. Бяха малки човечета, не по-високи от кукла. Имаха дълги, бели бради, заострени червени шапки и дрехи, изработени от листа и кора. Едно от човечетата свиреше на малка флейта, а другите седяха около масата и си шепнеха тихо.
Внезапно едно от джуджетата – може би най-старото и с най-дългата брада – вдигна глава. Той забеляза Алисия.
